Задава ли се дългов махмурлук за опиянените от ниски лихви държави?
|
|
Оценете: Гласували: 0 Прочитания: 441
|
|
|
Отчаяни да спасят икономиките си от пълен срив, правителствата заемат безпрецедентни суми на фона на рекордно ниските лихви, за да подкрепят работниците и бизнеса по време на пандемията. Сега, с оглед на възстановяването, се очертава голям риск: лихвените плащания, пише CNN в свой анализ.
Насърчени от най-ниските лихви, правителствата са емитирали дълг за 16,3 трлн. долара през 2020 г. Очакванията са през тази година да заемат още 12,6 трлн. долара, според S&P Global Ratings.
Нарастват обаче опасенията, че евентуално експлозивно икономическо възстановяване през лятото може да генерира инфлация и да принуди централните банки да повишат лихвите по-рано от очакваното. Ако това се случи, разходите за обслужване на огромните държавни дългове ще скочат. Това ще изяде държавните средства, които иначе биха могли да бъдат похарчени за основни услуги или за възстановяване на отслабените икономики.
Американските законодатели одобриха в сряда огромен пакет стимули за 1,9 трлн. долара, който също може да окаже сериозен натиск върху Федералния резерв.
Много икономисти смятат, че заплахата от инфлация е преиграна. Политическите лидери обаче, притеснени, че ще трябва да правят трудни компромиси през следващите години, наблюдават внимателно ситуацията.
"Разходите за заеми са достъпни в момента, но лихвените проценти и инфлацията може да не останат ниски завинаги", предупреди британският финансов министър Риши Сунак, когато обяви бюджета на британското правителство по-рано този месец.
В очакване на инфлацията
Притесненията за нарастващите лихвени проценти са на фокус, тъй като инвеститорите продават държавни облигации. Доходността по референтите 10-годишни американски облигации наскоро се повиши над 1,6% - най-високо ниво от повече от година. Доходността по 10-годишните британски облигации скочи над 0,8% в края на миналия месец, рязко покачване от по-малко от 0,2%, колкото беше в началото на годината.
Ръстът се определя отчасти от нарастващото доверие относно следващата фаза на пандемията. Тъй като кампаниите за ваксинация позволяват на правителствата да премахнат някои ограничения, очаква се възстановяване на потреблението и на поне част от пътуванията. Това може да повиши цените, които централните банки се ангажираха да държат под контрол.
Централните банкери омаловажават тази заплаха. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл коментира в изказване миналата седмица, че очаква инфлацията да се повиши с отварянето на икономиката, но че Фед ще прави разлика а между „еднократен скок на цените и продължаваща инфлация“. Това показва, че американската централна банка няма да бърза да промени курса. Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард изпрати подобно послание.
S&P Global Ratings посочва инфлацията като основен фактор, който предизвиква загриженост, в доклад за държавния дълг. Компанията отбелязва, че евентуална инфлация "може да подтикне централните банки да увеличат лихвените проценти, частично обръщайки ползите от ниските разходи за обслужване на дълга".
"Големият скок на лихвените проценти би бил много скъп", казва Уго Паница, професор по международна икономика в Института за висше образование в Женева. "Централните банки ще бъдат изправени пред много, много сложни компромиси, ако инфлацията се повиши“, допълва експертът.
Великобритания бие алармата
Бюджетната служба на Конгреса на САЩ очаква държавният дълг на страната да нарасне до 22,5 трлн. долара до края на фискалната 2021 г. Това се равнява на 102% от годишния БВП.
В Италия съотношението беше 154% в края на септември, а в Гърция – почти 200%.
Високите нива на дълга оставят държавните финанси по-изложени на повишаване на лихвените проценти. Във Великобритания например дългът на публичния сектор също се покачва почти до размера на икономиката. Бюджетната служба на страната изчислява, че ако краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти се повишат само с 1 пр.п., разходите за лихвите ще се увеличат с 20,8 млрд. паунда (29 млрд. долара) през финансовата 2025-2026 г.
Въпреки че това не би било непременно неустойчиво, определено не е желателно, според Изабел Стоктън, икономист от Института за фискални изследвания във Великобритания. "Всеки би предпочел да даде тези 21 млрд. лири например на [Националната здравна служба] или [за] подобряване на системата за социално подпомагане или инфраструктурата“, казва тя.
Правителството на Обединеното кралство взе назаем 270,6 млрд. лири (377 млрд. долара) между април 2020 г. и януари 2021 г., а по-високите лихвени проценти означават увеличени плащания по този дълг.
Около една четвърт от държавния дълг на Обединеното кралство е свързан с инфлацията, според Института за фискални изследвания. Това означава, че плащанията се увеличават автоматично, ако цените се повишат. Централната банка също така е закупила огромни суми държавен дълг като част от програмата си за количествени облекчения. Институцията освен това плаща лихва върху резервите, които създава, за да направи тези покупки.
Ако лихвените плащания се покачат, докато икономическият растеж изостава, политиците остават пред труден избор: повишаване на данъците за покриване на бюджетния недостиг или намаляване на разходите.
Сунак превърна тежестта на дълга на страната в централен въпрос, когато представи предложенията си за разходите миналата седмица, които включват планове за олямо увеличение на данъците за най-големите британски компании през 2023 г. "Точно както би било безотговорно да се оттегли твърде скоро [икономическата] подкрепа, така също би било безотговорно да се оставят без контрол бъдещите заеми и дългове“, коментира той.
Глобален проблем
Подобна динамика може да се развие по целия свят. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви в доклад от миналия месец, че въпреки че в момента разходите за лихви са ниски, повишените нива на съществуващия дълг, съчетани с текущите нужди от заеми, увеличават рисковете пред рефинансирането.
Около една четвърт от търгувания на пазара дълг от страните членки на организацията – или 14,1 трлн. долара, изтича в рамките на една година. Това предизвиква загриженост, по думите на Рандал Кроснър, който беше управител на Федералния резерв от 2006 г. до 2009 г. Ако плащанията по американския дълг изведнъж станат „от доста ниски – значителни“, това може да натежи върху възстановяването и да забави икономическата дейност, добавя той.
Страните, които не контролират собствените си валути, могат да бъдат в особено неблагоприятни позиции, според Уго Паница. Един пример е Италия, която използва еврото. Рим я трябва да рефинансира или да удължава падежа на около една седма от дълга си всяка година. Ако лихвените проценти се повишат с 2%, това би добавило около 9,9 млрд. долара годишно към разходите за обслужване на дълга.
Развиващите се пазарни икономики като Турция или Бразилия също могат да бъдат уязвими. По-високите лихвени проценти са склонни да укрепят долара – тенденция, която вече се вижда. Това може да увеличи разходите за обслужване на техните дългове на фона на свиващите се държавни приходи заради засегнатия туризъм.
Скокът на инфлацията може никога да не се осъществи, от десетилетия глобалната инфлация остава упорито заглушена. Евентуално процъфтяваща икономика би увеличила данъчните постъпления в хазните, което ще облекчи някои тревожни проблеми с дефицита. Не може да се отрече обаче, че централните банки могат да бъдат изправени пред труден избор, тъй като световната икономика излиза от безпрецедентен шок.
Източник: investor.bg
Тази функционалност е достъпна само за регистрирани потребители.
Моля регистрирайте се