Лихвените проценти по депозити ще се запазят на постигнатите рекордно ниски нива и през третото тримесечие на 2020 г., но тези по кредитите ще се покачват. Това прогнозира БНБ в последното издание на своя тримесечен "Икономически преглед", който е съставен по данни до март.
В анализа си централната банка очаквано е посветила специално внимание на COVID-19 кризата, като са представени няколко специални тематични анализи. Един от тях разглежда финансовото състояние на фирмите и домакинствата в съпоставка с предишната криза, като стига до извод, че сега те са чувствително по-ниско задлъжнели и в по-добра форма на входа на рецесията. Разгледани са подробно и каналите на на внасяне на икономическия шок от пандемията в България, както и ефектите върху бюджета.
Лихвеното дъно
Според експертите на БНБ основна причина на този етап да не може да се очаква покачване на лихвите по депозити е свръхликвидността на банките. Въпреки настъпващата криза те разполагат с излишен ресурс, който при това стои вложен на -0.7% в БНБ. Централната банка в началото на пандемията като антикризисна мярка принуди банките да върнат около 7 млрд. лв., които дотогава бяха пласирани в чужбина (основно в централите им).
Сега в условията на кредитен мораториум банките за до шест месеца ще получават много по-малко от планираните постъпления от вноски по отпуснати заеми, което може да свие ликвидността им. Все пак според БНБ на този етап, вместо кризата да води до стопяване на депозитите, те ще нарастват, тъй като средата на повишена несигурност стимулира съществено предпазните спестявания на домакинствата.
За сметка на това при кредитирането се очаква забавяне на ръста поради отслабване на търсенето и затягане от страна на банките. БНБ залага на покачване на лихвените проценти и при домакинства, и при фирми. Един от факторите за това е започналото от март покачване на шестмесечния и дванайсетмесечния Euribor, които се ползват от някои банки като референтни за плаващите лихвени проценти по заемите им. През юни обаче покачването на междубанковите индекси спря и дори леко се върна, като те засега остават отрицателни и близки до рекордните си дъна.
"Допълнителни фактори, които биха могли да повлияят върху лихвените проценти по кредитите във възходяща посока, са очакваното влошаване на кредитоспособността на кредитополучателите и по-високата премия за странови риск, които е възможно да доведат до цялостно повишение на рисковата премия по кредитите. Евентуалното увеличение на необслужваните заеми в банковата система, което би могло да се очаква в резултат от влошаването на макроикономическата среда, също може да допринесе за повишаване на лихвените проценти по новите кредити", пише още в анализа на БНБ.
Вече се затяга
От анкетата за кредитната дейност на банките, която БНБ прави на тримесечна база, става ясно, че кредитните стандарти в началото на 2020 г. до март вече се затягат. Под този термин се имат предвид вътрешните насоки или критерии за одобрение на кредити на банките. Реално те отразяват текущата политика и апетит за риск: условия, на които трябва да отговаря кредитополучателят; типа кредити и обезпечения, които банките считат за приемливи; приоритети по сектори и др.
По принцип БНБ публикува тези данни със забавяне в "Икономически преглед" като се виждат данни за предходното тримесечие (в случая - до края на 2019 г.). Този път обаче са цитирани предварителни данни от правеното през май допитване за първо тримесечие, които "показват, че кредитните стандарти както за фирми, така и за домакинства значително се затягат спрямо предходното тримесечие, като най-съществено затягане банките отчитат при жилищните кредити". Последното в превод означава най-вече изискване за по-голямо самоучастие - в последните години някои институции предлагаха и финансиране на 100% от стойността на покупката на жилище. Също така разпространена беше и практиката самоучастието да се дофинансира с потребителски заем.
Според цитираните от БНБ изводи от анкетата основна причина за затягането е по-ниската склонност на банките да поемат риск. Предвид очакванията рецесията да доведе до покачване на безработицата и свиване на доходите за много хора това е обяснимо.
"По отношение на търсенето банките регистрират намаление както при фирмите, така и при домакинствата, като по-силно е намалението в търсенето на кредити от предприятия и на потребителски кредити. През второто тримесечие на годината банките очакват търсенето да продължи да намалява, а кредитните стандарти допълнително да се затегнат", пише още в анализа на централната банка.
В добра форма
Според БНБ положителният момент е, че България влиза в кризата в добро финансово състояние и на публичния, и на частния сектор. И фирмите, и домакинствата съществено са намалили задлъжнялостта си спрямо 2008 г., което предполага "по-добро изходно положение на тези два сектора преди настъпването на пандемията от COVID-19 в сравнение със състоянието им преди глобалната финансова и икономическа криза от 2008-2009 г.".
При фирмите обаче ниските средни стойности не са непременно успокоителни, тъй като има големи различия по сектори, размер и възраст на дружествата. Нормално като цяло по-новите дружества са по-задлъжняли, но и тук има много специфики, зависещи от отрасъла и избора на начин на финансиране, като не е задължително високите нива на дълг да означават уязвимост. Като по-застрашени сектори БНБ откроява "операции с недвижими имоти" и "хотелиерство и ресторантьорство", където "през годините също се наблюдава подобрение, но дори и през 2018 г. съществува по-голям брой фирми, които са по-силно задлъжнели в сравнение с останалите разглеждани сектори".
При кредитирането на дребно данните чертаят още по-благоприятна картина. "Според показателя "дълг/БВП" домакинствата в България са сред най-слабо задлъжнелите в сравнение с останалите държави от ЕС. В допълнение от 2008 г. се наблюдава тенденция към трайно подобряване на този показател, който от 29.8% през 2008 г. се понижава до 23.0% в края на 2018 г.", пише в документа на БНБ.
.
Източник: www.capital.bg